История на развитието на шините

Шинопроводът, разработен в Съединените щати като нова верига, наречена „Bus{0}}Way-System“, използва мед или алуминий като проводници, поддържани от не-алуминиева изолация, и след това се монтира в метален канал, за да образува нов тип проводник. Практическото му приложение в Япония започва през 1954 г. (Showa 29) и оттогава шинопроводите претърпяват значително развитие. Днес това е незаменим метод за окабеляване в електрическо оборудване и енергийни системи във високи -сгради, фабрики и други приложения. Поради нарастващите изисквания за мощност на сгради, фабрики и други структури, традиционните методи за окабеляване, като тръбопроводно окабеляване, създават многобройни строителни трудности. Освен това опростяването на промените в електроразпределителната система е почти невъзможно. Шинопроводът обаче прави това много по-лесно и също така подобрява естетиката на сградите. Икономически, докато самите шинопроводи са по-скъпи от кабелите, общата цена на конструкцията е значително по-ниска в сравнение с цената на всички аксесоари за окабеляване и цялата енергийна система, особено когато се работи с големи токови мощности.